Макс Мара предложи уверени лимоненожълти, червени, оранжеви и виолетови рокли в плътно прилепнали плетени горнища с дълги ръкави, в комбинация с средно дълги панталони, стигащи над глезена. Смесването на цветове се допускаше само на големи ивици или с тесен колан, а гърбовете на моделите често се виждаха. Няколко черно-бели модела изпъкваха на фона на всичките цветове, забелязваше се и черната кожа. След Макс Мара, Джил Сандър предложи шокиращо лилаво, електриковосиньо и „отровнозелено“, според собствените й признания, жълто и оранжево. В колекцията доминират цветовете, а не кройките. Прости бели тениски контрастираха с поли до земята с минимално скрояване. Тялото се криеше под широки поли, панталони, блузони и анораци. Ботега Венета постигна точно противоположния ефект с неутрални цветове като сиво, бежово, млечнобяло или кремаво, сиви и синьо-черни основи, постигащи външен вид, описан като „ненатрапчива изисканост“. Материалите варираха и се комбинираха изкусно, като в роклята от коприна и кожа, покрита със ситни брънки от верига. /http://news.v2.bgnes.com/